Интервю с Пламен Ралчев, преподавател по международни отношения в УНСС и основател на StratCom.
blogeurope.eu: Тезата за глобалните размествания в политиката и икономиката и възхода на Изтока е вече клиширана. Все пак, колко от това клише е вярно? Какво точно се промени през последните години?
ПР:
Безспорно тази теза вече е изтъркана от прекомерната и бих казал – понякога неуместна употреба от хора, за които международната политика е неустоимо изкушение, което превръщат в свое ежедневно екзистенциално упражнение, без обаче да са подготвени или компетентни в тази област. (more…)
Петър Петров*
Най-апокалиптичният кошмар на Европа започна да се сбъдва през последните няколко месеца – авторитарните режими по южният бряг на Средиземно море се разпадат като домино, възцарява се политически и военен хаос, скоро ще последва и икономически упадък, в който десетките милиони бедни ще станат още по-бедни. Огромен поток от бежанци от избухналите граждански конфликт или просто хора, търсещи късмет и благоденствие, ще щурмува границите на крепостта Европа. (more…)
Драма около влизането в Шенген не би трябвало да има. Това членство е фиксирано в договора за присъединяване на България към ЕС и всичко е въпрос на „кога”, а не „дали”. Откъде идва тогава бързането, преминаващо в истерия и какви проблеми носи?
Шенгенският успех би донесъл политически бонус. Правителството е убедено, че успех тук укрепва основния му стълб на популярност (вътрешни работи, организирана престъпност, борба с имиграция и т.н.). (more…)
Време е за вече традиционния зимен ритуал по четене на евродокладите за престъпността и корупцията в България. Най-накратко казано, този не носи особено добри новини за правителството. Бележките към работата на полицията, нуждата от повече сътрудничество между отделните институции, необходимостта от по-аналитично отношение към организираната престъпност са ясна индикация за това. С други думи, „с легни, стани, пак легни….” няма да стане. (more…)
„Меката власт” или способността да влияеш чрез убеждаване или привлекателност е новата магия на международните отношения. Култивирането на способността за влияние чрез атрактивността на институциите, културата и политиката на дадена нация става все по-важно занимание. За много то е един от най-важните нови лостове на международния терен. Във времена на финансови ограничения някои европейски държави виждат там скрит ресурс. През идните пет години например британското външно министерство ще загуби една четвърт от своя бюджет за външна дипломация. (more…)
Има всички признаци за шенгенизация на европейската политика на България. Управленският хоризонт изглежда здраво фиксиран върху една основна свръхцел, която трябва да осмисли външнополитическата 2011 година. Влизането в Шенгенското пространство бе собственоръчно превърнато от самия кабинет в единствената валута, която носи стойност на собствените му действия. Шенген има задачата да бъде окончателното доказателство за безмерната и необратима популярност на премиера навън. (more…)
Влизането на България в еврозоната е вече твърдо в центъра на програмата на правителството. В някакъв смисъл, това е от най-важните критерии, по които ще мерим неговия успех и неуспех. Но членството там става все по-трудно и непредсказуемо, защото условията за влизане постоянно нарастват. Разбира се, на хартия се гледат критериите от Маастрихт (най-добре е да бъдат прочетени в оригинал за пълна яснота: http://www.ecb.int/ecb/orga/escb/html/convergence-criteria.en.html). (more…)
Извън задължителните обилни фанфари около посещението на Бойко Борисов в Турция можем да видим формулата, с която България ще “направлява” своето отношение към турската кандидатура за членство в ЕС. Членство, но при определени условия, които обаче в крайна сметка не зависят от България. Използваният от българска страна език е преднамерено дистанциран – вместо членство се говори за перспектива и кандидатура. Вместо оценки за конкретното изпълнение на критериите, общи думи за “европейски реформи”. (more…)
Първата и, струва ми се, най-подходяща дума за отминалото изслушване на Кристалина Георгиева е облекчение. Облекчение, че макар и в 12 и 5 бе намерен изход от дълбокия конфуз, в който изпадна страната. В крайна сметка, бяха поне ограничени щетите, които нанесе провалената предходна кандидатура. Радикално обърканите пътища на българската политика някакси успяха да стигнат до човек, който със спокойствие, възпитание и достатъчно познания да се справи със сериозното изпитание и достойно да заеме своя пост. (more…)
Поредната среща между Н. Саркози и А. Меркел, състояла се през миналата седмица предизвика напълно противоположни коментари. За някои това е окончателното преоткриване на основния мотор на европейския процес, който през последните години не е особено добре смазан. Тази теза е особено търсена като частично това се дължи на вече френетичното усещане, че големия ЕС има нужда от някаква устойчива “центровка”; нещо, което да генерира идеи, които постепенно да обхващат и останалите страни-членки. (more…)
Предлагам на Вашето внимание една интересна и важна обява !
ЕС търси новата млада звезда на журналистиката
Европейската награда за млад журналист 2010 започва. (more…)
Трескавото търсене на формули за европейска нормалност, макар и доста банализирано, продължава. Фиаското на кандидат-комисар Румяна Желева драматично ни припомни нуждата от дълбока, същностна промяна в начините ни на мислене и поведение, на търсене и изграждане на нашето европейско ДНК. Неговите мерни единици не са в броя на златните съкровища или в тяхната античност, нито в напоителните „културтрегерски” приноси в жанра „и ние сме дали нещо на света”. (more…)
Европейският Парламент има два живота, единият преди изслушванията и другия след избирането на новата комисия. Първият е кратък и докато трае можем да видим всички страсти, познати ни от националните Парламенти: остра битка между победители и победени, „властваващи” и „опозиция”, политически хъс, който изглежда дори неуместен на фона на величествените цели на европейския проект. Вторият живот е далеч по-скучен, с малко слушатели и зрители и дълги, криволичещи дебати за директиви и регламенти, които са пълни с технократски жаргон, често непонятни за повечето граждани, но създаващи европейското ежедневие. (more…)
Победата на В. Янукович е облекчение за ЕС. Още от самото си начало „оранжевата революция” създаваше повече притеснение, отколкото автентично чувство за новооткрит инстинкт за свобода и демокрация, който покорява и последните неосвободени полета на „стария континент”. Значимостта на това гражданско усилие изпъкваше най-вече на фона на повърхностното разледение на „стара” и „нова” Европа и временното вмъкване на демократизацията в дневния ред на администрацията на Буш. (more…)
От коментарите на българския премиер и външен министър тези дни става ясно, че без да разберем май сме станали неутрална държава ! За съжаление и при това правителство ще си играем на равнопосочна дипломация и вместо да започнем активно да работим в ЕС и НАТО ще се пробваме в някакви претенциозни дипломатически фикции. Ако човек се вгледа в тази реторика ще види език, който много повече подобава на трета страна, а не на активен член в конкретни организации. (more…)
Българският проблем с еврофондовете започна като проблем на предлагането. Нямаше достатъчно подготвени хора, липсваше политическа воля за необходимата организация, подкарахме и тези фондове, както си знаем с българските. Реакцията не закъсня и постепенно започна замразяване на средства, разследвания, директни политически анонси от ЕС. Реалният достъп до оперативните програми, който правителството успява да осигури е успех, макар над него да продължават да висят познати въпросителни. (more…)
Отсъствието на българския президент от брюкселската сцена очевидно му се е отразило. „Размахът” и объркването на неговите идеи подсказват, че той се отдаде повече на някакъв своеобразен политически шопинг, който издава нетърпение и лоша подготовка. Най-познато звучат идеите по енергийните въпроси, където нито реториката се променя, нито пълното несъответствие между желания и възможности. Този пореден кръг от „енергийна дипломация” сякаш много повече ни казва за неговите бъдещи политически амбиции, отколкото да помага в настоящия момент. (more…)
Понякога неточните цитати оставят по-голяма политическа диря от добре обмислените речи, изказвания, метафорични находки. Британските консерватори са на прага на началото на своята предизборна кампания, а техния лидер Д. Камерън днес ще направи реч без бележки, в която трябва да обърне негативната тенденция от различните социологически проучвания. Само преди година те изглеждаха сигурни победители, днес те са на прага да загубят. (more…)
Още преди да е отминал ентусиазма около измъченото влизане на Лисабонския договор в сила вече дойде първата криза, която той няма как да разреши. Всички се готвеха за новата външна политика на съюза, предлагаха варианти как той да стане по-силен на глобалната сцена, а внезапно в самата му сърцевина се отвори дупка. Кризата взе поредна жертва и потвърди това, което много хора коментираха от години: валутния съюз е труден за поддържане без да има под себе си по-координирани икономически политики на страните-членки или, както се изразяват все повече политици и експерти, европейско икономическо управление. (more…)
Тези дни политическата каляска на ЕНП стигна до Будапеща. Няколко седмици преди парламентарните избори там ръководството на партията е стигнало до заключението, че Унгария не се справя като страна-членка на ЕС, лъже за своя бюджетен дефицит, не инвестира правилно еврофондовете и т.н. Цялото усилие изглежда доста безмислено на фона на това, че дясната „Фидес” води горе-долу 4 към 1 на тотално сриналите се пост-комунисти, които като чудо успяха да се спасят от предсрочни избори. (more…)
Изведнъж се оказа, че България ще има две стратегии „2020”. Едната е европейската и в нея страната участва като член на ЕС („Европа 2020”), другата е тази, която запътилия се обратно към политиката президент сега захваща („България 2020”). По първата страната вече е дала мнението си, а проекта е готов и бе представен от Ж. Барозу в началото на месеца. Втората е очевидно нова идея на Първанов. По време на наскорошното си посещение в Брюксел той смая с късната си намеса и обяви, че предстои нов „принос” от българска страна. (more…)
Развитието на кризата с еврото продължава да изглежда точно като типа разлом, отвъд който ЕС започва да мисли и действа по различен начин. Започналият доста отдавна процес на бавно възникване и институционализиране на допълнителни критерии за членство в еврозоната набира скорост. В основата на дискусията е нещо, което почти всички вече приемат: има нужда от повече икономически координация, валутен съюз без интеграционна динамика на политическо ниво трудно може да съществува. (more…)
С исландската молба за членство Европейския съюз все повече прилича на антикризисна мярка сам по себе си. Това е особено вярно за тези по-малки и периферни държави, които по време на „голямата криза” загубиха вяра в собствените си сили. Най-големия знак за това е Исландия, която беше нещо като последен стожер на гордата, доволна самоизолация. ЕК предложи начало на преговори за членство с нея като всички очакват те да са сравнително кратки и лесни, заради нейното членство в някои от европейските структури (например, европейско икономическо пространство и Шенген) и доброволното приемане на много от евронормите. (more…)
Докато тук уж върви битка с нео-феодализма в БАН и точно разграфяване на присъствието на ДС в нея, ЕС е на път да спусне нова неизпълнима задача. Вярно е, че 52-я университет в град Перник може да даде някакъв принос, но представената от европейската комисия нова стратегия за икономическо развитие „ЕС 2020” се очертава като поредния повод, по който страната ни основно ще „маркира” (по езика на президента Първанов) присъствие. Сегашната евростратегия е наследник на друга, неуспешна такава, която бе приета през вече далечната 2000 година и трябваше да направи Европа „най-конкурентната икономика” в света. (more…)
В стерилния език на дипломацията ни има една ключова фраза: „приложено Ви изпращам.” В повечето случаи под това изречение не следва нищо, няма анализ, липсва контекст, препоръките са табу. Държавната машина се използва за ретранслатор, електронна машинария за прекарване на битове информация от А до Б. Идеи, норми, стратегии на гюме; чакаш да ти дойдат или просто се протягаш и прихващаш, каквото хвърчи наблизо и ти е под ръка. По тази логика само в рамките на няколко седмици се снабдихме със стратег от европейски мащаб (Първанов и стратегията „Европа 2020”) и с „разрешение” за нов/стар вицепремиер по европейските фондове. (more…)
Последните няколко седмици преминават при постоянни и, разбира се, постоянно променящи се цифри за бюджетния дефицит. Едва ли има човек, който е бил в състояние да проследи различните променливи данни, с които излизат институции, министри и премиер. Така наречените „необезпечени” финансово ангажименти варират около цифрата 2 милиарда и явно и те ще бъдат постоянно променяща се величина. Окончателният размер на дефицита е важен за достигането на формалните критерии за членство в еврозоната и той ще бъде коментиран сам по себе си. (more…)
Европа също има своите Оскари и те ще бъдат раздадени на 31 май тази година. Различното при тях е, че се дават за постижения в създаването на по-добра бизнес среда или подкрепа за предприемачеството. Не е особена изненада, че България ще има запазено място по време на церемонията в Мадрид, но няма да има призьори. Сред 12-те номинирани няма българска инициатива, а самата програма на българска земя е привлекла едва три кандидатури. Това определено не е новина, защото 10-годишния ни икономически растеж дойде предимно от „ниско интелектуални” сектори като туризъм, строителство и ишлемета. (more…)
Доминиращото медийно отразяване на подписания договор между САЩ и Русия за намаляване на ядрените оръжия сякаш е изцяло моделирано като рестарт на прословутия вече рестарт в отношенията между двете страни. Историческите квалификации обаче могат да бъдат прибързани, както поради евентуални проблеми в Сената, така и поради все още неясното напълно руско обвързване между този договор и противоракетния щит на САЩ/НАТО. Разбира се, в подобни моменти винаги надделява усещането, че е по-добре по-малко оръжия, отколкото повече и с това темата засега приключва. (more…)
Мегаломанските амбиции на българския мотоциклетизъм и автомобилизъм очевидно ще пребъдат. Бойко Борисов, който тези дни откри поредното състезание край Севлиево се превърна в поредния премиер, който стана част от една от най-нелепите и скъпи фикс идеи, тази за „световен” мотоциклетизъм и нашенски кръг във Формула 1. Дори по време на криза за неотложната нужда от „реклама на страната” министерството на спорта извади над два милиона и половина лева и даде нов живот на една от най-подозрителните схеми за източване на публични пари, развити от предходното правителство и неговия изявен „мотоциклетист”, Румен Петков. (more…)
Няколко теми, които вече бяха дискутирани и на този блог започват да получават своето развитие, за съжаление в притеснителна посока. От няколко месеца е ясно, че увеличаването на публичния дълг се превръща не просто в еднократен, средносрочен проблем, а в сериозно структурно предизвикателство през европейските държави. Посоките на този ефект могат да бъдат видени в различни посоки и най-често това се прави по отношение на вътрешни процеси като разходни стратегии, ефекти върху политическата система, ефекти върху системите за публични услуги и други. (more…)
Има големи и малки неща, които решават изхода на парламентарни избори. По-често се пише за големите: програми, нагласи, дух на времето, личности, стратегии, реакции на предходни управления и т.н. Но често големите размествания са всъщност резултат на далеч по-малки, но ключови такива, които често остават встрани от вниманието. Британската система е така устроена, че често изборите се решават в малко на брой избирателни райони, в които никоя от партиите няма голямо мнозинство. (more…)
Поредното танго, този път около влизането в „чакалнята” на еврото, най-малкото припомня големия въпрос защо всъщност сме се запътили натам. Чисто правния прочит опира до ангажимента ни за членство фиксиран още в договора за присъединяване. Политически, това ни прави още „по европейци”, влизаме в тесните кръгове на интеграцията, където входът ще става все по-труден. Чисто ситуативно пък правителството получава осезаем бонус, свързан с отлепването от наследството. (more…)
Битката за интерпретациите на събитията е винаги по-настървена от желанието за пълно обхващане на фактите и по-спокоен анализ на случващото се. Глобалната криза е последен пример за подобно нещо и най-вече с натрапчивата нужда на различни идейни войници, които мигновено търсят да нанесат удар по разпадащата се „капиталистическа система”. Като резултат в рамките на две-три години най-популярната теза за провала на пазара вече доминира по най-различни академични, публицистични и политически терени. (more…)
Коментар за euinside.eu
Аделина Марини
Спомняте ли си протеста на група български майки пред Народното събрание против допускането на генно-модифицирани организми в България? Ако не си спомняте, това е обяснимо, защото ставаше дума за малък протест от не повече от 200-300 майки. Те все пак успяха да влязат в новините и да завъртят тежката машина на обществения натиск. Но, само у нас и, май, само временно – до следващия опит, когато може въпросните майки да не разберат за готвените промени в законодателството, които да доведат до допускане на ГМО в България. (more…)
След дългите години на присъединяване към най-различни организации, българските политици дочакаха звезден миг, в който могат поне частично да отключат мечтите си за активна, настъпателна, поучаваща външна политика. Малкото пространство, върху което тази игра може да бъде изиграна е регионалната политика на страната, но най-вече по отношение на тези страни, чието влизане в ЕС предстои. Турция просто е твърде голяма хапка за нашия естаблишмънт, Сърбия не би приела българско менторство по никакъв начин, Босна и Херцеговина е поделена от околните държави и Турция, Косово и Албания също не са вариант за упражнение по българска външна политика. (more…)
Независимо от крайния резултат на изборите, Британия върви към края на своята мимолетна афера с ЕС. Тя започна с големия рестарт на Тони Блеър през 1997 година, който се опита да вкара Европа в проекта си ‘cool Britannia’. Неговото политическо меню трябваше да включи променения лайфстайл на средната класа в Англия, бързо привикнала на уикендските шопинг набези с „Евростар” в шикозен Париж. Това отваряне към „континента”, както самите островитяни наричат Европа, е една от най-мащабните културни промени в тяхното масово съзнание след демократизацията на летния туризъм в посока южна Испания. (more…)
Безпрецедентния план за подкрепа на еврото е сериозно, макар и закъсняло, постижение. Той е едновременно израз на солидарност и самозащита, стабилизира краткосрочно трудностите, но отново поставя въпроса за реалната воля и способност на съюза да изисква промяна в поведението на нарушителите на пакта за стабилност. В този смисъл, въпросът остава отворен как точно еврозоната ще излезе от настоящите трудности. (more…)
Двете уеб платформи за европейски теми Ви канят на дискусия, посветена на контролния механизъм на ЕС по въпросите на съдебната система и организираната престъпност. Тя ще се състои на 17 май 2010 г., понеделник, между 1030 и 1230 часа в хотел „Кристъл Палас” на ул. „Шипка” 14. На нея ще се опитаме да отговорим на няколко ключови въпроса: какви са ефектите от механизма и доколко той реално води до промени в България, доколко страната се доближава до европейското разбиране за правова държава и какво е бъдещето на механизма. (more…)
Денят на Европа, 9 май, е вече установен ежегоден ритуал по размисъл за миналото и бъдещото на една от най-странните и успешни организации в света, Европейския съюз. Европейското първо десетилетие на новия век започна с увереността на победител, който описва своя триумф в собствена конституция и завършва с пълзящо и трудно обратимо усещане за олекване, за трудно обратим регрес в един свят с неочакван, нарушен сценарий. Първата карта на глобализацията имаше Европа в своя център. (more…)
Кризата с еврото отваря вратата и за друга голяма тема. Доскоро взаимната обвързаност на страните-членки бе любима тема на бюрократичния еврооптимизъм. В него всички виждаха реалната основа на модерна Европа: общи учебници, смесени бракове, всякакви сътрудничества между различни институции, хора, работещи в други държави и т.н. Наистина това е една от силните страни на европейския процес и тя допълва усилията на елитите в годините след войната. Но сегашната евро криза показва много ясно реалната дълбочина на тази взаимна зависимост и политическите елити изглеждат изненадани и стреснати. (more…)
С влизането в сила на Лисабонския договор Европа си позволи нещо твърде неевропейско: обяви своето прераждане. Тя се самопостави на новата карта на света на ХХІ-и век като направи заявката си най-вече чрез отхвърлянето на двата основни модела на бъдещето: Г-2 и Г-20. Новият реторически гигант заема мястото си, но притиснат от глобалната криза трудно намира вярната стъпка и все още не убеждава в способността си да е водеща сила.
(more…)
Коалиции във Великобритания се правят във военно време. Оттогава датира и последната в политическата история на Острова, но този път самите граждани бяха тези, които я наложиха на политиците. Изборният пат бе тяхното отмъщение за месеците скандали, родени от злоупотребите на депутатите в предходния Парламент и вгорчили тона на цялата предизборна кампания. Другата принуда на избирателите е в това политиците колективно да поемат отговорностите за справянето с кризата, вместо да разпределят ролите и заиграят обикновената игра. (more…)
Божана Стоева
1. Понятието „имиграция“ и неговото европейско измерение
Думите „имиграция“, „имигрант“ и „имигрирам“ произлизат от латинскoто immigrāre. Поради това имат не само сходно определение на различни езици, но и звучат доста еднакво. Ако отворим някои речници, за да проверим значението им, обяснението е едно и също, независимо от езика. В New Oxford American Dictionary се посочва, че „имиграция“ е „преместване за постоянно живеене в чужда страна“. Испанската кралска академия дава подобно определение, което гласи, че имигрирането е „пристигане в друга страна за установяване в нея, преди всичко с мисълта за изграждане на нови колонии или за живеене във вече създадените“[1]. (more…)
Божана Стоева
Удобствата и неудобствата от имиграцията
При разминаването на европейското с националното законодателство, постепенно се стига до удобствата и неудобствата от имиграцията. Тя е тясно свързана с трудовите пазари и страховете на гражданите от безработица. Имигрантите са там, където има търсене на работна ръка, независимо дали е легална или нелегална. Проблемите произлизат колкото от нелегалната имиграция и нелегалните начини за влизане на пазарите на труда в държавите-членки, толкова и от тяхната затвореност за легално наемане на квалифицирана работна ръка. (more…)
Божана Стоева
Изборите през март 2008 изведоха и в Испания на много преден план имиграцията, която се превърна в една от ключовите теми за привличане на гласове. Интересно е да се проследи реакцията на гласоподавателите и склонността им да гласуват за едната или другата политическа партия. Месец преди изборите започна усилено да се говори за предложението на Народната партия имигрантите да подписват договор за интегриране. (more…)
Ако кликнете на този адрес няма да намерите вече нищо! Но, до края на месец март на този сайт всеки един финландец можеше да даде своето мнение върху работния вариант на правителствен документ на тема: „Идеи за растеж”. В рамките на малко повече от месец над 2800 души се възползват от възможността, а повече от 2000 правят конкретни предложения в онлайн форума, които ще бъдат обработени до края на лятото. Точно в разгара на кризата през миналата година премиерът на Финландия, М. Ванханен поставя пред своите граждани ключовия въпрос за бъдещето на икономическия растеж в страната, за нуждата от по-иновативно общество и икономика, по-конкурентни фирми, повишена продуктивност. (more…)
Божана Стоева
“Европа няма да ее изгради отведнъж, нито с обща конструкция: ще се построи с конкретни действия, изграждайки първо една истинска солидарност. Събирането на европейските нации изисква вековното противопоставяне между Франция и Германия да бъде премахнато, поради което предприетото начинание трябва да засегне на първо място Франция и Германия”[1]. Денят е 9 май 1950, а това са думи на Робер Шуман, с които се поставят основите на съвременния Европейски съюз и се начертава пътя на неговото развитие. (more…)
Има някакъв дълбок абсурд в това българският премиер да учи германци на бизнес и трудова етика. Включването на арсенала от враждебни към предприемаческото нашенски поговорки го допълва, а бабаитския финал на диалога с представения в България немски бизнес ясно показва колко дълбоко Борисов е сбъркал аудиторията. Сега до разказа за багера, изравящ трупове се нареди и безплатната лекция по бизнес управление. Въобще в отношенията си с чужденците той все повече започва да заприличва на комедийния герой Базил от британската комедия „Фолти Тауърс”. (more…)
Интервю на blogeurope.eu с Аделина Марини, създател на euinside.eu
Първо да Ви попитам, успяхте ли да се научите да произнасяте името на прословутия вулкан и какво значи то? Уверяват ни, че засега е спокоен. Можете ли да го потвърдите или да не планират европейците много пътувания през лятото?
Хахахаха. Успях да се науча да произнасям името и съм изненадана с каква лекота вече го правя. Ще пробвам да го опиша с български букви как е най-близо до правилното произношение – Еяфятлайокут. Всъщност, правилното е името да се раздели на 3: Ея, което означава острови; Фятла – планини; Йокут – глетчер. (more…)
Каквото и да направят българските евродепутати, те никога няма да станат любимци на изпълнената с недоверие публика. Техният престой в европейската политика е неизменно белязан от дълбоко подозрение за високи и незаслужени доходи, неразбиране чии точно интереси биват представлявани в Брюксел и Страсбург и невъзможност да се „навърже” връзката между това, което правят те, и това, което се случва в ежедневието. По тази причина повечето от техните опити да променят това са обречени, но в тяхната служебна характеристика е поне да опитат. (more…)
Европейският съюз се демократизира. Години наред той фанфарно твърдеше това, но всички знаеха, че истината е друга. Измисляха се най-различни комуникационни стратегии, печатаха се диплянки със сбита, но все така непонятна информация за организацията, из държавите пътуваха „евробусове”, натъпкани с продукти в стил „куче-касичка”. Еврокомуникацията бе оставена на бюрократите, а приказките за „демократичния дефицит” станаха ритуал на всяка академична конференция. Но, липсата на реални механизми за влияние не може да бъде компенсирана дори от добрите идеи на ПР агенциите. (more…)
Един от уроците на глобалната криза е полезността от политическия стрес. След като две десетилетия Западът се самоописваше като победител, като владетел на тайните формули на вечния просперитет и растеж, мащабът на сегашната криза го изненада истински. Но, не просто това. Кризата истински стресна тези, които имат способност да изпаднат в усещане за дисонанс, за необходимост от реакция и промяна, за морален императив да действат, когато е възникнала очевидна нужда от това. Кризата ни дава нови поводи да класифицираме нациите, някои вече са били предлагани тук. (more…)
Интервю със социолога д-р Венелин Стойчев
blogeurope.eu: Реагираха ли българските университети адекватно на членството на страната в ЕС? Знаем, че все повече завършващи ученици отиват да учат в други страни-членки. Как Ви изглежда това положение на нещата?
Ние вече сме в реална конкурентна среда. Тук вече няма крепостни хора. Кандидат-студентите имат право на избор! Това, че все по-голяма част от добрите ученици кандидатстват директно навън показва каква оценка дават те на местните университети. (more…)
Правителството получи годишния си политически бонус от ЕК. След като остави настрана дипломатическата арогантност на „тройната коалиция” и върна кооперативния подход в отношенията с нея получи подкрепа. Цената на това е, че напълно легитимира сегашния механизъм като имащ неопределен срок на продължителност и без много да се усети ще го остави да работи като де факто предпазна клауза, по която могат при необходимост да бъдат вкарвани всякакви въпроси, теми и санкции. (more…)
Божана Стоева
Отмина времето, когато докладите на Европейската Комисия за напредъка на България се очакваха с нетърпение, с известна доза неизвестност и с надежди да се чуе желаното, че страната напредва по пътя към своето превръщане в част от Европейските общности. Може би не беше и толкова важно дали нещата наистина се променят. По-важно беше изпратените експерти да са благосклонни, да вземат под внимание усилията на България и да не затворят пред нея врататите на Брюксел. (more…)
Разговорът за прехода постепенно заглъхва в повечето бивши комунистически държави и се отправя към академичното гето, където може да продължи на тихо и без особено политически последствия. Местните, български употреби са вече твърде далечни от първоначалните въпроси, на които тази тема се опитваше да отговори. При едни тя е израз на интелектуална безпомощност и служи като на универсално обяснение. За други е оправдание за социален провал. (more…)
Интервю с евродепутата от Европейската народна партия, д-р Андрей Ковачев
Blogeurope.eu: Измина една година от изборите за Европейски Парламент. Бихте ли разказали кои бяха основните въпроси и инициативи, на които посветихте Вашето внимание оттогава насам?
А. Ковачев: Още преди изборите за Европейски Парламент моето основно желание беше да допринеса за подобряване на имиджа на България в ЕС и възстановяване на накърненото доверие в българските институции. Това е било моя водеща цел през първата година от мандата. (more…)
След вълната от източно-европейски дипломати, лобистите са най-голямата увеличаваща се група в евростолицата Брюксел. Те се вече десетки хиляди, постоянно нарастват и променят цялата атмосфера на институциите на съюза. Главната причина, поради която са там е ясна. В зависимост от активността на Парламента на отделната страна, между 50-70% от националното законодателство се „кове” из брюкселските коридори. Какво влиза в тези закони е еднакво важно с това, което влиза например и в българските такива. По тази причина всички организирани интереси правят усилие да стигнат до техните автори и все по-често правят това с помощта на бивши еврокомисари. (more…)
Интервю за вестник „Република“, 16 август 2010 г.
Г-н Шопов, как се отнасяте към идеята ЕС да събира собствени данъци?
ЕС има система за собствени приходи чрез ДДС в изпълнение на митническата си политика, но нищо повече. Още по време на Конвента за изработване на конституцията, която после се провали страните ясно заявиха, че не желаят да дават данъчни правомощия на съюза и това е ясна разпоредба в договорите. След като чрез еврото се отказаха от собствена монетарна политика, общата данъчна политика директно ще срути способността им да си управляват държавите. Елитите не трябва постоянно да се отказват от своите инструменти за управление, защото гражданите изискват от тях, а не от ЕС. (more…)
В британската политика има едно правило. Ако искате да се върнете в управлението ще ви се наложи да създадете няколко неправителствени института (‘think tanks’) или да се сближите с вече съществуващи, с чиято помощ да спечелите битката за експертното и общественото мнение. Те са най-ефективни по време на опозиция, защото оттам по правило летят тежки залпове по идеите и качеството на актуалното управление. Непрестанната им експертна критика пък чудесно допълва политическите атаки, а често от нея остават и управленски идеи, които партиите безплатно възприемат. (more…)
Усещането за фарс не е сред качествата на българските управления. Предишната „тройна коалиция” заприказва напористо за влизане на страната в Шенген, но в крайна сметка се отказа след като видя колко работа, усилия и воля струва цялата тази история. Отчете се единствено с постижението това членство да не бъде свързано с евромеханизма за наблюдение, на който така и скоро няма да видим края. Пристрастеността към каузи, който носят всенародно веселие и одобрение веднага накара сегашното правителство да го включи на видно място в своя често „осъвременяван” списък от приоритети. (more…)
Агресивното желание за повече директна демокрация от десетилетия принадлежи на популистката политика. Критиката на постоянните препятствия пред „волята на народа” са неин лайтмотив, с който постоянно може да бъде активиран нарастващия скепсис към все по-заплетените, експертни, технократски демокрации, в които живеем. След отпадането на различните цензове за гражданско участие през последните два века остана най-упорития: този за способността да разбереш управлението, цялата заплетеност и обвързаност на проблемите, които, твърди се, единствено елитите могат да навигират. (more…)
Един от най-прилежните ученици на европейската интеграция, Словакия, се пробуди и поддържа допълнителна драма в и без това тежкия ребус около продължаващото спасяване на Гърция. След като отишлото си правителство обеща да се включи с повече от 800 милиона евро в пакета за помощ, новата дясна коалиция отказа да го направи като се позова на вота на своите граждани и предизборния си ангажимент за неучастие. По този начин до „трудната” Полша застана порасналата Словакия. (more…)
До появата на Бойко Борисов българското предложение за „споделяне на опит и експертиза” бе някак си по-тихо, леко срамежливо, изказано с половин уста, сякаш натрапено от европартньорите ни, които очакват всяка нова страна-членка да се разположи в някаква собствена ниша на самозвано уникално познание. Арогантното избухване ала Румен Петков бе кратко и приключи със замразяването на еврофондовете. Новото българско летоброене, създадено от Борисов обаче вдигна националната температура и от централата на ООН полетяха заявки за експертиза във всякакви посоки: ”западни Балкани”, „възникващи” държави и т.н. (more…)
Интервю на Владимир Шопов за вестник „ПАРИ”
Печели ли нещо (и какво) България от приемането на Турция в ЕС?
България печели еднозначно от стабилна и просперираща Турция, в която има работещ демократичен модел и икономика. Част от това става факт чрез промените, които самите преговори за членство подпомагат в страната, но не съм сигурен, че тази динамика е достатъчна за по-дълбоката промяна, която всички очакват. Не трябва да изпадаме в някакви евроутопии, че влизането в ЕС е най-важния инструмент за културна и социална промяна в дадена страна, особено Турция. (more…)
Допреди няколко седмици външната политика на този кабинет беше със сравнително ясен облик. Европейската й част се италианизира, а неевропейската се американизира. Срещите и соаретата със С. Берлускони се редуваха с леко екзотичните опити за посредничество с Иран или пък в Близкия Изток. И после дойде септември и кабинета просто излезе в голямо междучасие. Дипломатическото затъмнение започна с екзотичното поведение на премиера в непонятно дългия воаяж в Щатите. Около ромския казус във Франция пък представителите на българското правителство зазвучаха повече като редови служители на пресцентъра на френския президент, Н. Саркози. (more…)
„Честно казано, аз съм „за“ (членството на Турция в ЕС). Не мисля, че трябва да има страни, които да са привилегировани, а други, които да не са. Турция има своите закони, своята култура и политика, които спазва и това не бива да е пречка пред влизането й в каквито й да било обединения.” Това е изказаната преди няколко дни позиция на новокоронясаната Мис „Европейски съюз” по темата Турция. Ученичката от Ловеч трогателно признава, че не й е известен точния брой на страните-членки, но пък за сметка на това е убедена в несъществуването на финансова криза. (more…)
Независимо от шумните одобрителни реакции, решенията на последния Европейски съвет за еврозоната приличат много повече на увертюра, отколкото на кода. Наистина е постигнато съгласие по общата архитуктура (постоянен механизъм за кризисно управление, съвсем „ограничена” промяна на Лисабонския договор, мерки за по-ранно санкциониране на нарушителите на критериите от Маастрихт, повече координация и наблюдение върху икономическите политики на отделните страни). (more…)
Интервю с г-жа Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда
blogeurope.eu: Ръководената от Вас организация участва много активно в процеса на изработване на изборния кодекс и имахте възможност да го наблюдавате в детайл. Кои са нещата, които Ви направиха най-голямо впечатление като стил, култура на работа, управление на процеса?
А. Цонева: Липсата на експертиза и отсъствието на желание за провеждане на обществен дебат. Проектът на Изборен кодекс беше внесен в НС на 4 ноември 2010 г. (more…)
